Все по-често ставаме свидетели на агресивно поведение както при възрастните, така и при децата. Било то в училище или на улицата всички знаем колко неприятно изглежда и как се усеща. Ако можем да дадем едно работно определение на агресията то би било поведение, което има за цел да причини вреда или нараняване на друго лице за да спечели предимство пред него. Агресията може да бъде определена още и като свръх възбуда, висока интензивност при изпълнението на различни задачи. Агресията може да приема различни форми като физическо насилие, словесно насилие, сплашване или неспортсменско поведение.
Агресията може да бъде мотивирана от различни фактори, като разочарование, гняв, конкуренция, социален натиск или личностни черти. Агресията може да бъде повлияна от различни фактори като излагане на насилие в детска възраст, провокация, отхвърляне и психични заболявания, екранна зависимост и др.
Днес има все по-ясен източник за нейното формиране и това е начинът на живот. От една страна възрастните, които в неспирните си задачи забравят да отделят време за себе си, за почивка и възстановяване. Високите нива на стрес се трупат и предизвикват състояние на прегаряне, което лесно може да се пренесе като избухване дори от незначителни поводи.
Децата не са изключение. Големи и малки прекарват значително време пред екранни устройства. Било то гейминг, социални мрежи, филми и сериали. Интернет пространството се превърна в среда за пребиваване, а това има своята цена.
Екранната стимулация възбужда нервната система и ако едно дете изглежда спокойно гледайки как любимият си геймър в YouTube покорява нива на любимата му игра , то отвътре нервната система ври и кипи. Стимулацията от блещукащите движещи се пиксели влияе негативно на развитието на детето и неговото функциониране. Било то по-късно прохождане, по-късно проговаряне, халтава походка, моно диети, проблеми със съня, нежелание за учене, социална изолация и редица други нарушения и липси.
Както споменахме по-горе, тази стимулация води до свръх възбуда и е една от основните причини за агресията при децата, като същото важи и за възрастните.
Въпроса е дали агресията може да бъде преодоляна чрез спорт?
В някои индивидуални спортове тя е задължителна, като бойните спортове например. Тук тя се използва като средство, като инструмент за постигане. Проявата й в отборни спортове като футбол, баскетбол и т.н. може да се породи от прекаленото желание за победа. Когато се използва за да се установи доминиране или контрол, това е поведение, което е в рамките на правилата на играта и не цели да навреди противника.
България желанието за победа е силно изкривено и често тази уродливост се представя под формата на враждебна агресия. Тя може да има отрицателни последици както за агресора, така и за жертвата, като физически наранявания, психологически стрес, правни санкции и морално неодобрение.
Прието е мнението, че за да си успешен спортист, треньор или изпълнител трябва да си победител. Тази философия за победа е първото нещо което се опитвам да обясня на спортистите, с които се срещам, че вреди както на тяхната увереност, така и на техните умения за представяне. Вместо това пренасочваме фокуса на спортистите върху тяхното развитие.
Поставянето на цели на процеса е формула за успех в спорта.
Поставянето на план за изпълнение "лекува" напрежението свързано с това колко е важен резултата, дали ще се зарадват родители, приятели или треньори. Оценката на този план е критерия за успех. Отговорите на въпроси като какво е било представянето, какви добри неща са направени, какви грешки са допуснати, помагат на спортиста да маркира върху какво да се фокусира през следващата седмица, за да се подобри.
Така състезанието от стресово събитие се превръща в обратна връзка, която спомага за растежа и придобиването на нови умения.
Именно тази промяна на възприятието на състезанието от стресово събитие към събитие предизвикателство е основна за преодоляването на агресията.
Разбира се самото движение също спомага за намаляването на възбудата на нервната система и адаптирането й за справяне с ежедневния живот.
Формирането на навици и култура за спорт и движение би била чудесна стратегия за по-здрав, жизнен и ефективен начин на живот.
Друг начин за преодоляване на агресията е практикуването на дълбоко диафрагмено (коремно) дишане, което означава бавно и дълбоко вдишване и бавно издишване, което води до отпускането на тялото и ума. Тези почивки от по 5-10 минути на 2-3 часа или между изпълнението на задачи играят ролята на рестартиране на нервната система.
Като обобщение бихме могли да кажем, че агресията може да бъде полезна, ако се използва за повишаване на мотивацията, интензивността и силата без да се нарушават правилата, моралните норми и физическото здраве на опонента. Когато тя стане състояние и поведение е опасна както за агресора, така и за жертвите на агресия.
Необходимо е превантивно отношение и действия за нейното овладяване, за да бъде обществото и индивида здрав, адаптивен, позитивен и буден.
Kommentare